Луцифер, Дяволът, Сатаната – демонични нарицания с ангелско потекло.
Възможно ли е енергията дошла с позитрон да превземе светлината, превръщайки я в отрицателен мрак? Ако Луцифер не е истински, а изкуствено създаден библейски образ с противоречиво предназначение, то тогава неговото присъствие остава изцяло в душите на хората.
Вибрациите на тъмни честоти са доловими с Божието оръжие, за което науката и дозиметрията в частност – нямат обяснение, но е разпределено пропорционално във всеки от нас, чрез интуиция. Дяволът завладява тези, които отнемат чужди животи, щастие и всичко онова, което не им принадлежи. Така греховете превръщат злото в наръчник за морала, но и в негов предшественик.
Историята познава множество случаи и интерпретации на сатанично присъствие. От екзорсизъм – до паранормални събития с неблагоприятен завършек. Какво всъщност се крие зад Дявола? Фютито с черна опашка? – Не.
Убиец заклал баба си? – Не…
Дяволът е част от вибрациите, които движат света напред. В зависимост от опита и спомените, честотите им могат да варират и изместват амплитудата си. При децата сатанизъм почти не се среща. Щом го няма опита, разума, пластовете емоции – липсва и Дяволът. Дойдат ли те, посяваме ембриона на злото.
Възможно ли е да предизвикаме или изгоним Сатаната? – По-интересният въпрос…
След като можем да извикаме спомени и преживявания чрез аромати, звуци или картини, или да възвърнем паметта си след амнезия – това означава, че нашето подсъзнание и съзнание се намират в постоянна, неразривна връзка и стъпаловиден баланс. Или иначе казано – ако мислим мрачно, срещаме мрак, защото извикваме с вътрешния си глас честоти, които променят амплитудите ни на взаимодействие с околната среда. Обратното също е валидно – позитивната нагласа води до положителни резултати. На базата на тези твърдения са създадени множество книги за мотивация и терапевтични цели.
На въпроса съществува ли Сатаната – можем да отговорим с да и не едновременно. Който твърди, че го е виждал – ще каже, че същестува, който не е – че поне веднъж е усетил присъствието му. Енергийният поток не може да спре трансформацията си и не във всички форми може да бъде визуализиран. Може би именно заради това, природата ни е дарила с различни сетива – видими и невидими за околния свят.
