Има ли българска следа в концепцията за задвижване на автомобила с водород, използван като горивна клетка?
Hyundai Nexo постави „водороден“ рекорд. GPS-системата на автомобила отчете 903,4 км, докато според Google Maps разстоянието е 905 км. Това далеч надмина очаквания пробег от 666 км за този модел.
Пътуването е продължило 13 часа и 6 минути, със средна скорост от 66,9 км/ч. За това време Hyundai Nexo е изразходвал 6,27 кг водород и е пречистил 449 100 литра въздух.
Илия Вълков е роден на 16 април или на 20 април 1922 година в град Варна. От малък има влечение към техниката. Завършва Търговската гимназия с отличен през 1941 година. Тъй като слуша забранените след преврата на 9 септември западни радиостанции, през 1948 година е арестуван и изпратен в Белене. През 1950 година е освободен и две години по-късно бяга от България в Турция. В Турция е осъден като шпионин и лежи 5 години в затвор. Освободен е с помощта на разузнавателните служби на армията на САЩ. През 1956 година емигрира в Австралия, където променя името си на Юл Браун, избирайки за малко име това на актьора Юл Бринър, а за фамилно – презимето на майор Браун, спомогнал за освобождаването му.
В периода 1970 – 1992 година се занимава с различни разработки, включващи детектори на оръжие, но най-вече приложенията на оксиводорода, с първоначален фокус върху пламъчното заваряване. През 1992 година се премества в САЩ, където живее почти до смъртта си. Умира на 76-годишна възраст от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност през 1998 година в Ръкуд, предградие на Сидни, Австралия. Погребан е в местното гробище, а тъй като по това време е натрупал значителни дългове, за погасяването им, цялото му имущество, работилницата и инструментите са разпродадени на търг.
Основните разработки на Вълков са свързани с оксиводорода, газова смес състояща се от водород и кислород в различни съотношения, и в частност стехиометричната смес, при която количеството кислород е точно необходимото за пълното изгаряне на водорода. Оксиводородът е получен за първи път в 1800 година от известния химик Уилям Никълсън чрез електролиза на вода, и впоследствие намира приложение в практиката, основно за високотемпературни горелки. Употребата на оксиводорода за осветление се оказва проблемна заради силната му взривоопасност, а в областта на рязането и заваряването на метали оксиводородните горелки биват до голяма степен изместени от ацетиленовите.
Оксиводородът е в основата на водородните горивни клетки, в които химическата енергия се преобразува в електрическа, чрез окисление на водород. Основна пречка пред развитието на тази технология са разходите за получаване на изходните вещества – водород и кислород. Първият закон на термодинамиката изключва създаването на вечен двигател, тъй като изходящият енергиен поток от една система не може да бъде по-голям от входящия, освен ако самата система не губи енергия, или, с други думи, енергията може само да бъде преобразувана, но не и създавана от „нищото“. Това изключва възможността електролизата на вода да изисква по-малко енергия, отколкото ще бъде отделена при обратното свързване на получените водород и кислород, дори без да бъдат отчитани неизбежните загуби, намаляващи – често значително – коефициента на полезно действие на системата. Въпреки това, горивните клетки са реалистична технология, особено ако електрическата енергия за електролизата на вода може да бъде получена от високоефективни възобновяеми енергийни източници.
Илия Вълков добива известна популярност през 80-те години на XX век с твърденията си, че е успял да създаде устройство за електролиза със специален дизайн, което създава оксиводород с особени свойства, най-вече с по-голяма потенциална химическа енергия, обяснявана с „едновременна експлозия и имплозия“ при изгарянето, както и с наличието на вода в газовата смес, в особени структури, които Вълков нарича „флуидни кристали“ (на английски: fluid crystals, различно от течни кристали, liquid crystals), а други наричат „електрически разширена вода“ (electrically expanded water).
Тази газова смес, станала популярна като „браунов газ“ или HHO (на практика, различно изписване на H2O), се представя като възможна революция в различни области на индустрията и бита. В автомобилостроенето се твърди, че сместа може да бъде произвеждана непосредствено в автомобилите от обикновена вода, като се използва единствено електричеството от автомобилния алтернатор. След това сместа бива добавена към (или дори заменя) обичайното гориво, драматично намалявайки експлоатационните разходи.
Източник : wikipedia.org
