Какви са предимствата на професията журналистика?
За предимства в последните години е трудно да се говори. За разлика от миналия век, когато за журналистите се е смятало, че са начетени и образовани, че са някакъв елит в обществото, сега сякаш нещата се обърнаха. Една от най-обществено недолюбваните професии стана точно журналистиката. За съжаление в света на мобилните комуникации и телефоните с камера, всеки смята, че може да е журналист. Но това не е така. За мен лично, журналиста има дълг към обществото да спазва етични норми. Да информира, да оформя обществено мнение в полза на справедливост и истина. Вероятно това може да е някакво предимство, защото, често ние разполагаме с повече информация от останалите хора. Можем да я анализираме и да я поднесем по подходящ начин, за да бъде разбрана правилно. Когато успеем да го направим, сме си свършили работата, но когато не успеем, обикновено ставаме обект на критика и обиди. Нашата работа е публична и всеки може да я оценява, а това е тежка отговорност.
Използвали ли сте някога публичното пространство за отмъщение?
Никога. Много, често съм чувал, как мога да използвам положението си, за да реша даден личен проблем. Казвали са ми „ти си журналист, раздухай нещата, защо мълчиш, реши си проблема?“, аз обаче смятам, че журналистиката е професия в полза на обществото. Тя трябва да се занимава с обществени проблеми, а не да измества фокуса върху лични борби и тегоби. Според мен, подобно нещо води до олекване в позицията ти. Създава кисел вкус и ако го направиш веднъж и хората разберат за това от там нататък всичко което ще правиш, ще се разглежда в контекста на някакъв личен твой интерес. Тогава като поставиш даден обществен проблем, хората ще мислят, че имаш някакъв личен мотив да се занимаваш с него.
Какви са далаверите в медиите?
Да си призная, не съм наясно с този тип отношения. Това което знам и съм чувал от други колеги е, че често става дума за медийни пакети и поръчки от държавата. Ако една медия е критична към властта съответно не получава поръчки от държавата. Предполагам, че става дума за такъв тип „далавери“ или отношения. Аз лично съм бил директор на една телевизия, която вече не съществува. Беше погълната от една от големите национални телевизии. Докато бях директор, за година и осем месеца никой не ми се обади, било политик или бизнесмен, за да ми предложи пари да излъчим или не, нещо с което да манипулираме. Имахме си тарифа за политически мероприятия –конгреси, кампании и подобни политически дейности, и стриктно се ръководихме от нея. Когато правилата са ясни, това създава стена пред подобен тип отношения. Тогава не може да има далавера има бизнес отношения.
Как медиите служат за бухалки?
Служат тогава, когато изопачават истината в полза на финансова облага. Тенденциозно се фиксират върху една част от проблема и не дават трибуна на другата гледна точка. Така се превръщат в бухалки. Но това не е явление само в България. Навсякъде по света медиите служат на нечий корпоративен или политически интерес. Двете най-големи телевизии в САЩ са обвързани с двете политически партии там. Служат им, за да си прокарват тезите и политиките, но това там се смята за нормално. Хората знаят, че FOX NEWS е трибуна на републиканците, а CNN на демократите.
Така по едната чуваш едно по другата друго и няма как да чуеш едната да хвали или критикува другите. Когато става дума за общаствен конфликт или проблем, двете телевизии го отразяват според редакционната си политика. Съответно двете телевизии защитават и различните корпоративни интереси свързани с тези партии. Това се приема за нормално, а тук подобна медийна политика се възприема, като бухалка или поръчкова. Смятам, че просто обществото ни още не е дозряло до това да разбере, че винаги медиите, ще са на принципа „който плаща –той поръчва музиката“. Проблемът в България е, че пазарът е малък, че основният приход към медиите идва именно от държавата. Де факто на всички, които чакат обществени поръчки, им плаща един – единствен и това е държавата, и тя поръчва музиката спрямо конюнктурата във властта.
Какво е поръчкова журналистика? Познавате ли такива журналисти?
За мен лично, поръчковата журналистика е неспазването на етичните правила в професията. Изопачаването на истината в полза на едната страна. Да платиш на някой, за да ти измие очите пред обществото, да прикрие или манипулира факти в твоя полза. Не знам дали познавам такива колеги, вероятно да, но не бих се ангажирал да ги определя като такива, без да имам факти и доказателства за това. Няма да е професионално и журналистическо.
Въвличан ли сте в публични скандали? Защо?
Интересен въпрос, журналистът винаги е въвлечен в такива скандали. Ние винаги сме с един крак в калната локва. Това е част от професията. Когато пишеш материал или правиш интервю, винаги има недоволна и ощетена страна. Последният пример беше едно мое разследване за тенис-кортове, в столичния кв. Красна поляна. Един министър на спорта обясняваше две седмици по медиите, че са незаконни. Изгони наемателите им и децата които тренираха. Тогава намерих актовете за собственост на кортовете, който датира още от 1989 г., и с който са прехвърлени за стопанисване на общината. Разобличих министъра с публикация, че манипулира като твърди, че са незаконно построени. Той се почувства заплашен и ми изпрати ГДБОП вкъщи. Обискираха дома ми, задържаха ме за 12 часа, накараха ме да платя гаранция. Имал съм и други случаи с политици. Заплашван съм, че ще ме погребат на Витоша. Предлагали са ми пари за да спра да се знимавам с тях. Това обаче ме амбицира.
Разбирам, че съм на прав път. Действа като сверяване на часовника. Така, че нашата работа винаги крие своите рискове да настъпиш нечий интерес. Често плащаме цената на истината с нерви, средства и дори с комфорта на семейството си. Който не е готов за това, да си намери друга професия. Да стане фризьор или нещо друго, което не крие риск. За журналистиката се иска смелост. Затова, понякога ми е обидно, когато обществото неглижира и дори не уважава нашия труд.
Какво бихте искал да промените лично Вие в тази сфера?
Ако можех, бих върнал уважението на хората към тази професия. Защото винаги, когато имат проблем хората – търсят медиите. Често съм чувал „докато не се намесихте Вие от медиите, проблемът не се реши“. Но това после се забравя и когато няма проблем или на хората не им харесва истината, която им поднасяме, започват да ни мразят, да ни хулят, да ни наричат мисирки. Затова във всяка своя работа, аз се стремя да върна доверието и уважението на хората към нашата професия, каквото и да ми струва това в личен план. Защото журналист е призвание. Журналистът е търсач на истина. Ние търсим истината, пък дори и да е грозна, да не се харесва от обществото, наше задължение е да я покажем, каквато е.
LibraNews
