Виктор Димчев е български писател, телевизионен продуцент и анализатор. Роден е в Стара Загора, но израства в София. Възпитаник на НГДЕК, магистър по история в Софийския университет, деен гражданин, творец и активист.
1. Изразявате активна гражданска позиция в медиите и социалните мрежи.
Каква е причината да бъдете толкова буден активист? Нетипично за човек от средите на изкуството и културата.
Отраснах в преходно време, което възпита в мен желанието да участвам в обществените процеси. Видях с очите си различните български преходи – демонстрациите от края на 1989-та, студентските стачки, протестите от 1997, 2013 и много други. Винаги ме е водило чувството за отговорност към държавата и посоката, в която се развива. Много от приятелите ми, също артисти и творчески личности, също се вълнуват от политиката, така че може да се обобщи, че страната ни е такава и в такова положение, че може би тъкмо хората от културата могат да я променят, след като всички други някак се провалят дотук.
2. От малък се занимавате с бизнес. Какви са предимствата на това да започнеш работа на 13?
Учи на повече отговорност и дисциплина. Преди 10-ти ноември 1989-та да правиш частен бизнес в България беше забранено. Може би именно затова ние, децата на късния соц, толкова много обичаме и търсим предприемачеството. Усещането, че сам си изкарваш парите, че си свободен и независим, е неповторимо и много зареждащо.
3. Защо избрахте сферата, в която сте ангажиран?
По образование съм историк, а по-голямата част от филмите, които снимам за български градове и села, имат пряка връзка с историята. Това е основен мой мотиватор – хем ползвам специалността си като познавателна основа, хем надграждам работата си чрез познанията, натрупани през ученическите и студентските години.
4. Какъв е Виктор Димчев в личен план? Какви са вашите слабости? В какво бихте искали да се превърне синът Ви?
Отнесен, умислен, постоянно на път, в търсене на загубеното, непознатото и различното. Влюбен в живота, семейството и приятелите, но най-вече в старините по нашите земи – крепости, манастири, останки от величаво минало. Най-голямата ми слабост е постоянната вяра в доброто, позитивното развитие на страната и светлото бъдеще, което е все някъде напред, по пътя ни като народ. Бих искал да науча сина ми, а и всички български синове и дъщери, да са смели, да се борят и да не се предават, както са правели предците ни.
5. Има ли политик, на който се възхищавате? На коя страна бихте искали да заприлича България след 20 години?
Ако има роден политик, който да заслужава възхищение, това е Стефан Стамболов. На него дължим прогреса на съвременна България, въпреки че по време на управлението му е обвиняван, че е мутра, че е тероризирал народа, че е работил с гавази, изповядвал корупция и контролирал невиждани измами. Бих се радвал, ако след 20 години България изглежда така, сякаш заветите на Стефан Стамболов не бяха забравени, след като отрязаха ръцете му. Сигурен съм, че и той би искал това – красива, силна, независима, достойна и достолепна. В международен план се възхищавам на смелите и решителните, а сърцето ми е било винаги разделено между Александър Велики и Наполеон – двама мъже, които не просто са променили своето време, но и вековете след тях.
LibraNews пожелава весел празник на всички именници днес!
Винаги подбирате колоритни хора. Браво!