Когато бях малко дете, прекарвах част от летата на село. Чист въздух, спокойствие, природа, домашна храна, бабин уют. С две думи – хубави спомени, които имат повечето, родени през края на миналия век.
Типично за малчуган, изпитвах едновременно любопитство и страх към всички останали форми на съществуване. В родния ми край отвсякъде извираха чудати твари – от разноцветни влечуги до агресивни насекоми. По-късно разбрах, че едно от тях промени живота ми…
Беше горещ ясен ден, може би месец август, не си спомням в детайли. Та във въпросния, се появи поредният досаден стършел, чието внимание привлякох със светлоотразителния цвят на дрехите си. Започна едно бягане и лутане, писъци – детска му работа. Накрая успях да се прибера в прилежащото външно остъкление, но гадинката реши и там да ме последва. Явно намираше някакъв чар в мен или пък беше любов от пръв поглед. Стана тя, каквото стана – любовта ни беше несподелена и тежко размазах чудовището с несиметрична жълта задница.
Успокоих се. Сега оставаше само да се отърва от мъртвото му тяло и всичко щеше да продължи постарому. Изнесох с погнуса трупа върху вестник, като гордо го позиционирах на видно победоносно място – стар пън, с приложение на табуретка. Мислех, че всичко е приключило, когато буквално минути по-късно бях изненадана от появата на втори стършел. За щастие успях да го изпреваря с компанията, затваряйки се в остъклението.
Насекомото кръжеше неуморимо около тялото на своето себеподобно. Изведнъж го обзе подобна на човешка ярост – започна да се блъска в стъклото. Сякаш знаеше, че аз съм отнела живота на любимата или любимия му. Следваше ме внимателно, все по-силно и тягостно удряше, привидно с желание за мъст. Още си спомням очите му – малки, червени и злобни…
Повече не посегнах на такова чудовище, особено след като разказах на покойната си баба за случката. Според нея насекомите бяха душите на мъртвите, които се връщат при своите близки. Дали бе или не бе така – не знам, но днес, точно петнадесет години след раздялата й с живота, представител на любимата й червена калинка, ми е дошъл на гости…
Може би има неща отвъд науката, които никога няма да разберем…
Невена Димитрова
