В рамките на две години, България смени десетки позиции по отношение на вътрешни и външни политики. Първо мнозинството беше зад Путин, после срещу него, мина през кратка пасивация с колебания, сега пак го задъвка. Две неща прозират зад това.
Първо българинът няма собствено мнение и второ обществото е критично разделено, насочено предимно против някого, а не “за“ него. В подкрепа на последното ще спомена факта, че на скорошните избори електоратът, който загуби партията на Промяната, се изля във вота на „Възраждане“ – от крайно либерални евтроатлантици и русофоби, минаха в русофили и консервартори.
Откъде идва тази обърканост, граничеща с психиатрична диагноза?
През последните години управлението се смени няколко пъти. Преди да дойде политическата криза, страната беше тежко засегната от пандемията, която извади на показ, че у нас никой не знае какво да прави в екстремни ситуации, но това не му пречи да експериментира, с любопитство към резултатите.
Именно тази инфантилност, застъпена от последващи икономически и дипломатически трусове, доведе до трайна обърканост на населението, в правилната преценка на ситуацията. Медиите изиграха ключова роля – с излъчването на подвеждащи и противоречиви данни, които допълнително настроиха обществото и акумулираха високи нива на страх и агресия.
Сега се търсят варианти за замазване на положението, макар и временно, но такива липсват. Повтаряемостта на едни и същи лица зад различни формации, с прорекламация на клишета и сеенето на безгранична глупост, перманентно отблъсква малкото останали мислещи граждани в обществените прослойки. Ако скоро не се появят свежи решения и предложения за съставяне на кабинет, със заемане на смислена позиция и акцент върху важните теми, твърде вероятно е на следващите избори членовете на партиите да бъдат единствените гласоподаватели.
Надяваме се властимащите, скоро да решат как ще отговорят на въпроса на Шекспир – да бъдеш или да не бъдеш, свързан с присъствието на руския посланик на откриването на 48-то Народно Събрание.
Андрей Лилов
