Бъдеще на страната – Гледната точка на Борислав Цеков

Борислав Цеков е български юрист – доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българска Академия на Науките, университетски преподавател и политик, председател на Института за модерна политика.

1. Каква е прогнозата Ви за политическата обстановка в страната? Ще се състави ли кабинет или се очакват нови избори през пролетта?

Нямам особено положителни очаквания. Умерен скептик съм, че действащите партийни елити имат капацитет и воля за необходимия политически диалог, визионерство и отговорност, които биха позволили нашата нация да преодолее без големи поражения каскадата от кризи в национален и международен мащаб. Що се отнася до изборните резултати – те дават ясни очертания на нагласите и исканията на гражданите. Политиката на правителството на Кирил Петков получи два вота на недоверие. Първият – от Народното събрание. Вторият – от българските граждани.

Трите управляващи партии в кабинета „Петков“ – ПП, БСП и ДБ в новоизбрания парламент ще имат 98 депутатски мандата. Три партии – 98. Двете партии, които в миналия парламент бяха в опозиция на кабинета „Петков“ – ГЕРБ и ДПС, сега ще разполагат със 103-ма депутати. Две партии – 103. Този факт може да има един-единствен политически прочит (освен, ако не се правят партийни спекулации и пожелателно мислене).

И този прочит е: правителствената формула на ПП, БСП и ДБ, начело с Петков загуби доверието на гражданите и вотът на 2 октомври е вот за друга управленска формула, за друга политика и за друг състав на МС. Политическа легитимност за сформиране на нов кабинет в най-висока степен има ГЕРБ. Те трябва да посочат правителствена формула и да консолидират парламентарна подкрепа за нея. Предстои да видим как ще се справят с тази сложна задача.

2. Какви дефицити виждате в управлението на страната? Ще излезе ли България от кризата в близко бъдеще?

Първо, липсва национална визия и стратегически подход. Действа на парче, а още по-лошото е, че при кабинета „Кирил Петков“ видяхме и открита партийна феодализация на властта. Всяка партия от управляващата коалиция все едно взе на аренда определени сектори и започна да дерибейства безконтролно в тях. От информацията, с която разполагам за основни сектори – сигурност, икономика, регионално развитие, екология – може да се съди, че държавата в момента е като след нашествие на скакалци. Всичко е опоскано за седем месеца, а държавата заборчняла за поколение напред.

Това ни донесе фалшивата „промяна“. Друг фундаментален дефицит е кадровият – традиционното наличие на партийни „калинки“ в администрацията през последните години, се превърна в истинско и опустошително нашествие на роднини, зълви, балдъзи, приятели на чашка. Шуробаджанащината при „промяната“ стигна безпрецедентни мащаби. Из министерства и държавни предприятия се напълни с неподготвени и некомпетентни хора.

3. Какви според Вас трябва да бъдат ключовите приоритети на новото управление, в кратък и дългосрочен план?

Укрепване на държавността, намаляване на бюрокрацията и повече икономическа свобода за предприемчивите хора и бизнеса, намалявяване на данъчно-осигурителната тежест, достойна и активна позиция срещу варварската руска агресия срещу Украйна.

4. Бихте ли участвали в него? Ако да – къде и с кого? Какво бихте променили, лично Вие?

На този етап нямам такива намерения. И досега през последните 20 години съм направил немалко в обществената си битност за Родината, при това през по-голямата част от това време не съм бил на държавен или партиен пост. Достатъчно е да откроя някои ключови достижения.

Например, двата най-големи български пробива в неолибералната матрица. Това са приемането на Закона за вероизповеданията, който аз разработих и внесох, като народен представител в 39-то НС през 2001 г. – закон, който спомогна за преодоляване на пагубния църковен разкол, предизвикан от държавно-политическа намеса в делата на Църквата.

И второ, обявяването за противоконституционна на Истанбулската конвенция, заради джендър-идеологията – автор съм на основното становище по конституционното дело, което формулира основните юридически аргументи, които бяха възприети от съда. Участвах и в нормативното и практическо въвеждане и утвърждаване на омбудсманската институция.

Сега е време други да показват какво могат и дали могат нещо. Но ако още две-три години продължи този застои и безпътица, със сигурност бих се намесил по-активно на обществено-политическата арена, защото има още много какво да дам и да направя. Чувствам се длъжник на Родината.