Жорж Санд е псевдоним на френската писателка Амандин Дюпен (Аврора Дюпен, 1804-1876), произхождаща от заможно семейство с кралски корени. На 16 години е изпратена да учи в манастир, а на 18 вече е принудена да се омъжи за син на барон.
Това, което я извежда от мъчителната реалност – са книгите, които по-късно оформят една от най-изявените и успешни активистки в историята. Санд се бори за правата на жените и пълно равенство с мъжа. След едно незабравимо пътуване и срещата й с Жул Сандо, тя се осмелява да поиска развод от съпруга си (дързост за времето), да започне демонстративно да пуши и да премине към мъжки костюми – като ежедневно облекло.
По-късно, на пътя й се изпречва писателят Алфред Дьо Мюсе, чиято страст прераства в нещо повече от роман. Или както Санд се изразява : „Животът прилича на роман много повече, отколкото романите приличат на живота“. Любовта им е деструктивна, деспотична и еротично болезнена, но силата й надделява над надвисналата разруха, донасяйки им артистични плодове. В едно от последните писма до любимата си, Афлред Дъо Мюсе пише – „Не убивай любовта преди сама да е угаснала. Защото тя ще ти отмъсти!“. Така и става…
След смъртта му Дюпен не губи време и бързо намира следващ, в лицето на адвокат – Мишел Дъо Бурж, който по-късно я запознава с Фредерик Шопен. Шопен също не успява да устои на сладострастния й чар, съвкуплен със словесна ловкост и шахматното влияние на интуитивна жена. Връзката им продължава 14 години, през които двамата черпят силно вдъхновение един от друг. Малко след раздялата им, Шопен умира (твърди се, че от мъка по любимата), което изтрива щастието от глобуса за Санд.
През 1876г. Аврора Дюпен умира, завещавайки творчеството си на Шопен, Ференц Лист и двете си деца.
