За да се разгледа значението на понятието карма, както и на природната закономерност, следва напълно да бъде изолирано понятието „съдба“ – необвързаност на събития, които се дефинират като предопределени. Подобни случки са резултат от функции, в които едни трупат карма, а други поради различно стечение на обстоятелствата, попадат в тях.
В превод от санскрит карма означава „действие“. Тя е еквивалент на третия закон на Нютон, който гласи, че: „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие”. Важно уточнение е, че кармата не е съвкупност само от действия, но и от чувства, мисли, намерения и вербализация (слова).
Самият термин е възникнал около 8 век преди Новата ера, като представлява основна концепция на будизма и хиндуизма. Придобива различни измерения в религиите, към които е адаптиран, но въпреки това се подчинява на общи закономерности. Кармата не е наказание, а съществува, за да ни учи, предпазва и води в израстването. Всяка трудност, с която се сблъскаме, е награда, когато носи ценен урок.
Законът за връзката гласи, че всичко в живота (минало, настояще и бъдеще) е свързано. Това, което сме днес, е резултат от предишен избор и действия, в предходни форми на съществуване. Това, което ще бъдем утре, е резултат от постъпките ни днес. Нещо повече – кармата не се ограничава до човешкия живот, а отговорността и последствията се пренасят от предишни прераждания, и се натрупват в следващи.
От тук произтича правилото за смирението, което по своята същност проповядва, че трябва да бъдеш достатъчно смирен и отстъпчив пред реалността, съставляваща закономерни последствия от постъпки. Правилото на справедливостта определя, че за да се случат конкретни събития в живота, трябва да бъдат предхождани от съответни действия, водещи до този отговор. Създаването започва с идеи и енергия, и завършва с действие.
Други парадигми са правилата за фокус и концентрация, които учат, че вършенето на различни неща едновременно, довежда до разочарование и незадоволителен резултат. Важно е ясно да бъде определена приоритетна цел. Кармата е, както индивидуална, така и обща. Може да бъде семейна или обществена, като с нашите лични избори, мисли и чувства, рефлектираме освен върху себе си – и върху другите в общността, с която взаимодействаме. Това обощава правилото за свързаност – променяйки себе си, повлияваме на околния свят.
Всичко се ражда като мисъл и чувство, но намира действителен израз в обкръжението на човека. Променяйки същностно, променяме съдбата, която трансформира кармичния кръг на закономерността. Така хората се превръщат в бримка на вселенската сфера, в която всички действия и събития имат точно определен ред, вид, последователност и причина.
Всичко зависи от тях и общността. Отговорността е колективна и индивидуална, поставяща основи на кармата и бъдещето.
„Отношението на хората към вас влияе на тяхната карма, а реакцията ви на това отношение – на вашата.”, Уейн Дайър.
Николай Парушев
