Много често хората се страхуват, когато чуят думата антибиотик. Елиминирането на разрастващи се бактериални колонии, е причина за ръст на човешкия живот (от 30-40г. до 70-80 годишна възраст). Какво се случва, когато бактериите достигнат ниво на свръхрастеж и колонизация на органа? Инфекции, дисбактериоза, възпаление с последващи увреждания на тъканите (некроза) или смърт (при тежък сепсис).
Кога са необходими и кога не?
Когато се приемат по предзначение (доказана бактериална инфекция), антибиотиците имат по-голяма полза, отколкото вреда. Свободният им прием за щяло и нещяло (вирусни инфекции, профилактика, честа употреба и др.), довежда до т.нар. бактериална резистентност, която превръща бактериите в мутанти, устойчиви и слабо податливи на външно въздействие. Такъв е и един от възможните сценарии за край на човечеството – пандемия от резистентни щамове, срещу които няма ефективно оръжие – антибиотик.
Бактериите се развиват изключително бързо като създават колонии, които буквално превземат органите, в който се развиват. Постепенно инфилтрират (проникват) и в околните тъкани (по съседство) – процес, който ако не бъде овладян навреме или не може да бъде овладян (имунодефицитни състояния, СПИН и др.) причинява септицемия (състояние на множество бързоделящи се бактерии в кръвта), с последващ сепсис (бърз, неконтролируем, токсичен отговор на организма към инфекциозен процес) и смърт.
Много често инфекции причиняват бактерии, за които тялото ни нормално представлява дом – ешерихия коли, ентерококи, стафилококи, стрептококи, пневмококи.
Когато поради някаква причина броят им нарасне – имунен срив, смърт на други микоорганизми, предизвикваща нарушен баланс (дисбактериоза), вирусни инфекции, водещи до отслабени защитни сили на организма и изтощение, се наблюдава свръх разрастване на колонии. То предизвиква токсичен шок и възпаление на тъканите, поради отделяне на токсични за организма вещества – екзо- и ендотоксини (продукти на бактериалния метаболизъм).
Колкото и да се тиражира в пространството, че антибиотиците са вредни за черния дроб или бъбреците, всъщност винаги е по-добре да се натовари функцията на даден орган пред това да бъде увредена структурата му, вследсвие на изменения и страствания.
Андрей Лилов
