*На интервю за отпускане на средства от фонд „Култура“. Срещу интервюиращите седи мъж с дълга коса и тениска на Слейър.*
– Култура? Сериозно? Ама, сериозно ли приказвате? Вие май се ебавате. Дайте кинтите и ще ви обясни някои неща. Няма култура. Просто няма. Таковахме и майката, всички заедно.
*Срещу интервюиращите седи слаб мъж в костюм.*
– Работя по една нова, аам, гротеска! – докосва върховете на пръстите с двете си ръце – Протагонистът ми е, ааам, онанист! И се опитва да издържи тридесет дни, през месец Ноември, без да, без да, ааам, без да практикува изящното изкуство, ако ме разбирате.
*Отново металистът.*
– Сега, не ме разбирайте погрешно.- пали цигара – Като казвам, че сме и *** майката, не е било по циничен, уличен начин. Не е било петнадесет минути в колата ми без кондом. Не. Не, не, не. Направихме го нежно. Имаше „хапънинг“ и „арт перформънс“. И коктейл парти. Държахме я за ръката, казахме и че има прекрасни очи и се прегръщахме цяла вечер след това, но в крайна сметка и ***.
*Срещу интервюиращите седи небръснат, окъпан в дезодорант, холерик в средата на четиридесетте.*
– Значи от около десет години. От около десет години работя по това. Името на проекта е „Българският Исус Христос“! То си е дисекция! Дисекция на прехода. Всички големи играчи са вътре. Има едни допълнителни записки, дето трябва да взема. Те са у жена ми. Тя ме остави между другото. Какво да ви кажа. Не разбираше работата ми. Според мен дяволът е Ахмед Доган.
*Отново металистът.*
– Омръзна ми, честно. Просто ми писна. Писна ми от арт базарите, белото и афтърите и барчетата с остроумни имена. Просто искам да гледам нещо по Радичков. Това е. Абе тука, всъщност, пуши ли се?
– Не.
– Ааа, съжалявам, аз просто, по навик.
