ЗА МЕТАМОРФОЗАТА НА КРАСИВОТО В ЛОШО
Седя си и мисля, защо толкова затънахме в лъжи, толкова много, че вече сме в безпомощно състояние като попаднали в чудовищно блато, което сами създадохме. Нямам еднозначен отговор, или по-скоро той може да се търси и намери в едно от най-съществените неща, които древните хора са идентифицирали като необходимо да бъде разбрано метаморфозата/промяната/трансформацията.
Тези от вас, които са се занимавали повече с древност, добре познават страстта на тогавашния човек – ако разбереш как едно нещо се превръща в друго без разрушение, а чрез прехождане в него, ще проумееш много повече заобикалящия ни свят, а, защо не, и себе си. Официалното изричане на „лъжи“ или по-меко казано обработени истини, се оказва присъщо на древните мъдреци. Така те са „заключвали“ истини, които не е добре да разбира/знае всеки…
После това плавно се трансформира в основния принцип на литературното/реторическото творчество. Хрумка от огромно значение и последствия за всички нас. Така неусетно изпращаш послание в съзнанието на четящия/слушащия без да го изказваш. Просто си го произнесъл така, че след възприемането му, то се отваря в главите на публиката и говори убедително и неумолимо там. Нооо този, който го е инициализирал, запазва за себе си възможността да произнесе Христовото „ти го каза“ и с това предизвикалият процеса излиза от него и заема позицията на зрител към него! И ето ни една метаморфоза със съдбовно значение за нас хората в следващите почти две хиляди години иии особено днес…
Бях поразен съвсем наскоро, защото гледах интервю на един държавен глава, който е в центъра на информационните потоци днес. Попитаха го, „ако имахте внуци, какво бихте желали те да научат от вас“? Той кротко и напевно, но и напълно откровено, каза, „ще ги науча добре да лъжат! Аз постоянно си служа с лъжата и смятам, че е нещо много полезно“… Стриптийз в пряк ефир, или простичко казано, съзнаване и признаване на култа към лъжата, днес, който е достигнал най-мощният си размах. А официално, „обработената истина“ се е появила с благородна задача, както я посочихме по-горе. Изкушавам се да ви цитирам гения Елин Пелин:
„— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.“ (разказът „Косачи“)
Тук е обобщено всичко казано до момента – „лъжем окото си“ в живописа, казваме едно, а изпращаме друго послание към читателската публика в литературата, откровено и целенасочено деформираме истината, но я свързваме с Божественото, за да ѝ придадем непоклатимост, започваме война, а я наричаме „военна операция“; или неща от ежедневието като „лъжа, че им работя, а ме лъжат, че ми плащат“, „лъжа, че съм ѝ верен съпруг, ама ако я хвана, че тя ме е излъгала какво я чакааа…“, скрил съм се зад аватар на млад жребец, в мрежата, но реално съм на 59 години, отивам в политиката, за да крада, а казвам, че ще служа на народа си и т. н. и т. н.
Ето защо, авторът, познат ни под името Платон е категоричен, че в идеалната държава, няма място за поети, автори на трагедии и т. н. Мисля си, че е бил краен, повече ми харесва казаното от Елин Пелин в цитата по-горе, а то дори има своите корени в обяснението, което дава Христос, пред учениците си, които го питат, защо им проповядва в притчи.
Нека не убиваме изкуството, заради това, че сме пренесли неговите принципи на благородно и неусетно плъзгане на публиката от една реалност в друга, само защото сме направили метаморфозата от словесно творчество в словоблудство, а празникът да контактуваш с артистичното, превърнахме в мъчително ежедневно обикаляне в лабиринт с криви огледала.
Ама все пак вече сме в Ерата на Водолея, ей, това няма как да мине!
Автор Ян Па
