Познати са десетки истории за нечовешки злини, в които филмови награди за стратегии, инсценировки и прочувственост, се присъждат на близки роднини и приятели, борещи се за наследство, застраховка живот, несподелена любов и тягостна слава. Убийства от ревност, завист, омраза, патологична обич, отмъщение и купища други причини, създават завладяващото кино на психотрилъра, драмата и ужаса.
На кого да се доверим и как да познаем лицата на враговете, са трудни въпроси за еднозначни отговори. Завистта и желанието за надмощие посяват корените на злото. В човешката природа заляга рационално поведение, включващо търсене на преки пътища към просперитет, щастие и любов. Някои приемат, че всичко хубаво се случва с усилия и време, но при потенциална възможност за ускорение на резултати, едва ли биха се поколебали да се отклонят от стръмния стълб към върха.
Общото между злощастията е случайността. В противен случай хората имат очаквания, при които се стремят да избегнат потенциална заплаха. Винаги врагът е необвързан с конкретни събития. Винаги е симпатичен. Винаги идва в момент на желание за общуване, разнообразие, емоционален срив и нежна подкрепа, свободно поведение или невинно любопитство. Така се раждат и спомените, и приятелствата, и радостта, и омразата. Хората не са врагове, докато няма какво да делят, губят, откраднат или превземат. Добрите приятели са различни – интереси, култура, цели, възгледи, стремежи. Няма ли място за съревнование – няма конфликт.
Често се заблуждаваме, че общото, сходното, подобното е свързващо звено. В любовта – може би, в приятелството често пронизват като нож, с бавно въртящи остриета. Допускаме близо до себе си тези, които като гъби мухоморки се впиват в нас, докато ги пуснем в душите си, които после отравят.
LibraNews
