Мястото на медиите в страната като първа, втора, трета или четвърта сила, е спорно. В България общественото мнение се гради на изрезки от вестници, слухове и приятелски подхвърляния. Липсва критично мислене, възможност за разграничаване на достоверна информация от бутафорна лъжа, сред невъзможна амбиция за културно развитие.
Липсва и кръстосан интелект за покриване на нерегламентирани отношения, срещи и раздели между властимащите, които се преврърнаха в сочни бомби на разследващи с ловки пера.
Капацитетният ресор в преобладаваща степен се сформира от професия, образование, морал, социален статус и политическа принадлежност, но функционалността му драстично намаля, чрез ограничен размах за поглед върху обстоятелства, липсата на опит и достъпни бази за сравнение на информация.
Добрите анализатори изглежда познават историята, благодарение на която изграждат систематичен паралел между факти и събития, точни прогнозни оценки за сложност и дълбочина на проблематики и евентуален логичен ход за развитие. Политиката е шахматно трасе, на което няма място за реми. Винаги печели най-бързият, най-адаптивният и най-пресметливият играч.
Колкото повече врати се отварят, толкова по-колоритна, рискована и непостоянна остава политическата симбиоза в страната. Динамичното темпо на световните лидери и острите кризисни завои, тотално обрекоха шансовете за интеграция на млада експертност в управлението. От тежки кризи излизат само докоснатите с многопластов набор от договорни умения, трезва мисъл и далновидност.
Медиите в България ежедневно поляризират общественото мнение. Няколко партии влязоха в парламента, без ясна представа кой за кого и срещу какво е. Конфликтите и продължителният натиск принуждават за бърза и спешна намеса в управлението, което устойчиво не намира вариант за дискусии.
В резултат на притесненията и неяснотата около кризите в страната, се задълбочи и недоверието в способностите на лидерите. Изборите на парче доведоха хората до обърканост и невъзможност за правилна ориентация.
Ключово значение за възникването на предпоставки изиграха медиите, които в типичен плосък, повърхностен и недвусмислен стил, извадиха на показ хаоса, разрухата, манипулацията и оръжията, насочени към сърцето на държавата, в лицето на Народното Събрание, Президента и сложните им обвързаности.
LibraNews.bg
