Седем годишно дете отива до квартален хранителен магазин за близалка. Слънчев ден, тишина, спокойствие, лятна ваканция и радост. Изневиделица го напада питбул – куче с демонична душа, убиец по призвание и лидер на черното тото. Следват кръв, писъци, кошмар, страх и омраза. Действителен случай от 1998г.
Къде е границата между филмов трилър, озаглавен “Куджо“ и родната действителност? Няма я и изглежда скоро няма да се появи. Днес се срещаме с кучето Рони – 12 годишен “човешки“ питбул, който е лишен от възможност да гризне дете, обезобрази бебе, котка или друго невинно същество – без намордник, бой, ритници и крясък. Животинският характер е отражение на господния настойник – приветлив, добронамерен, емпатичен и справедлив.
Другата гледна точка не е истина. Тя е повод за размисъл, в който се ражда обективността. Животните, точно както хората, представляват съвкупност от биологична основа и външна среда. Всеки характер, оформен чрез агресия, страх и несигурност, ражда самоуверен насилник. Животинската природа, на която е отредено да брани, жертва или напада, в името на безусловна любов и лоялност, превръща душите в хищници, за които останалите са плячка и първороден грях.
LibraNews
Хората сме лошите,не питбулите!!!и аз гледам питбулка вече 8години.когато едно куче е гледано с любов и много търпение няма как да стане лошо!а когато е гледано с бой и глад,повярвайте,и пинчер да е,ще бъде зло!и ще хапе от страх,а не от агресия!защото само болка ще е видяло от хората! много е лесно да набеждаваш някой,който не може да се защити!не кучетата убиват хора,а други хора!!!дано повече хора се доверяват на фактите,а не на разни глупости дочути тук там!