Ежедневно четете новини. Всяка сутрин отваряте Гугъл в телефона си или Фейсбук профила, за да проверите актуалните теми. Скролвате, разглеждате и накрая попадате на нещо интересно – класическото начало на деня…
Зареждате линкове, разцъквате пъстро съдържание и накрая нищо – банер за „Харесайте ни във Фейсбук“, споделете в Twitter, Линкедин, реклами на дрехи и прочие. Омръзнало Ви е… После вбесен решавате да оставите коментар, но Ви възпират с регистрация.
Защо повечето медии процедират по този начин?
Защото така е по-лесно да „селектират“ критиката. Не рядко в коментарите се съдържа неудобна информация, от някой многознайко или човек, пряко запознат със ситуацията. В други случаи са прекалено критични или обидни за медията, която е зашлевена с етикети от сорта на “подлога“, “бухалка“, „жълтина“. Поради тези причини, повечето редактори избират да стопират спонтанните жлъч и гняв, с няколко минутни усилия.
По своята същност това представлява дискриминация спрямо читателя. Употребата на инструменти, които му пречат свободно да изразява мнението си, е вид цензура. А в последните години свободата на словото се превърна в топик и наболяла тема сред интелектуалната общност. Ако в действителност съществуваше, не се предполага наличието на пречки и възбрани за изразяване на гледни точки и гражданска позиция.
LibraNews.bg
