Природата играе огромна роля в лекарствата, на които разчитаме всеки ден. И когато става въпрос за ваксини, трябва да благодарим на подковоносите и тяхната кръв, че ни пазят в безопасност.
Подковоносите са по-стари от динозаврите. Те съществуват от 450 милиона години, което означава, че са наблюдавали възхода и падението на милиони други видове и са оцелели през ледникови епохи. Освен че са невероятни „живи вкаменелости“, те също са помогнали повечето от нас да останат живи. Ако някога сте имали ваксина, има вероятност тя да е тествана за безопасност, с помощта на кръв от подковоносен рак.
Кръвта на подковоносният рак е ярко синя. Съдържа важни имунни клетки, които са изключително чувствителни към токсични бактерии. Когато тези клетки срещнат нахлуващи бактерии, те се съсирват около тях и предпазват останалата част от тялото от токсини. Учените са използвали тези умни кръвни клетки, за да разработят тест, наречен Limulus Amebocyte Lysate или LAL, който проверява новите ваксини за заразяване. Страхотно е за хората, защото ваксините ни спасяват от нежелани болести, включително морбили и паротит.
Международният съюз за опазване на природата (IUCN) споделя: „Подковоносът е важна връзка с крайбрежното биоразнообразие. Една от техните екологични функции е да снасят милиони яйца по плажовете, за да хранят крайбрежни птици, риби и други диви животни. Голямата му твърда черупка служи като дом за много видове като гъби, кални раци, миди и охлюви.“ Но животът заедно с хората може да бъде труден за подковоносните раци. Те често се използват като стръв за риболов. В Азия те страдат от замърсяване, покачване на морското равнище и строителни дейности. Някои умират, след като им бъде взета кръв за медицински изследвания, въпреки че не е ясен точният им брой.
Източник: Natural History Museum UK
