Кирил Петков се въплъщава в образа на гениалния професор мошеник, като достоен възпитаник на Харвард. Лисабон отива за Лена, която точно, както в култовия сериал, първо е на страната на справедливостта (Лисабон в ролята на топ полицай, Лена на класен юрист), а по-късно се влюбва в Серхио и навлиза в карибско-пиратски сюжет.
Братът на „мозъка на операцията“ – Берлин, приляга на Асен Василев, който е наясно с всеки детайл на плана от самото начало, но остава сянка и втора цигулка на ръководна позиция в кризисна обстановка. В ролята на малкия Рио идва Миро на Киро – красива визия и болна амбиция за импресия, преплитаща се в емоция от смесен порядък. В чаровната Токио, с желязна воля и болестна преданост, изгрява Виолета Лорер, която е резервен вариант за лидер на групировката, преди появата на Лисабон (Лена). Връзката между Токио и Рио – Виолета и Миро, губи съответствие в публичното пространство.
Хелзинки излиза с Михал Камбарев, който яростно и безпощадно защитава Професора, без да се вълнува от дочуто, видяно и забелязано в София. Призът на Стокхолм за обременена, свита и колеблива в решенията героиня, се връчва на Диана Дамянова – „Винаги последна и никога на място“, което може да се определи и като малко „Тъпо, Диана“.
Найроби и Денвър изостават. Образът на Денвър залага на сигурното и емоционално начало в Стокхолм, но всъщност сърцето му принадлежи на Токио и затова го свързваме с Даниел Лорер. Не много интелигентен, весел, предан, чувствен и отчасти лоялен.
Найроби взима Деница Симеонова – жертвоготовно отдадена на Серхио (Професора), но политаща в бездната.
Монетният двор (La Casa De Papel) е Парламентът – купища ценности, поставени в тайници, скрити детайли и внимателна подготовка за най-зрелищния обир в историята – Money Heist.
Андрей Лилов
