Цвета Кирилова. Поглед върху реалността и задълбочен анализ

Интервю с брилянтната Цвета Кирилова – буден журналист и председател на сдружение „Азбукари“.

Защо решихте да слезете от сцената на медиите и да се насочите към благотворителнатa дейност?

Преди 10 години с група съмишленици създадохме „Сдружение Азбукари“. Реализирахме стотици благотворителни инициативи, развихме градивни социални, образователни, здравни и културни проекти, които станаха пример за държавни политики. Ние показахме, че гражданското общество може да се обединява за каузи и да преследва смислени цели, които носят ползи не само за децата, но и за техните родители.

Партнирахме си с редица компании и организации, с които заедно подобрихме представите си за развитие на корпоративната социална отговорност. Родолюбивите граждански организации в България са малко и обичайно оцеляват със собствени сили и човешки ресурс, мобилизиран да постигне промяна на традиционната несправедливост в България. По-лесно се развиват организации, чиято закрила, финансова и ресурсна, идва от международни донори, а те съвместно имат общи цели.

Българщината е приоритет на българите и България, но пък все по-малко се вижда загриженост за опазването и съхранението й сред българските институции. Медиите са огледало на развитието, напредъка и проблемите в една държава. Когато напуснах телевизията, която и в момента много ми липсва, знаех че ще изживея този момент като раздяла с голям и незаменим приятел. Решението ми беше тежко, но пък бях твърдо решена да се опитам да дам своя принос, и като професионалист в областта на медиите да се потопя в сферата на гражданския сектор, където да инициирам промени.

Преди 10 години в медийната среда в България започнаха процеси, които занижиха авторитета, както на журналистическата професия, така и на самите средства за масова информация. С налагане на пошлото, скандалното, повърхностното, негативното и незадълбоченото като тенденция във всички формати се занижи и взискателността на хората към предлаганото в медиите. Те лесно намираха изход от ситуацията със смяна на канала. Като дългогодишен продуцент и водещ на новини, не съм оставала безразлична към обезпокоителните процеси на смяна на базисни етични стандарти в медиите с пошла продукция, която има хипнотизиращ съзнанието, дори разграждащ остротата на човешката критичност ефект.

С всеки ефир зад гърба ми, а те са толкова много, съм давала максимума от способностите и енергията си, за да предложа качествено и обективно информиране на аудиторията, която ме гледа. Оценката на зрителите винаги е била удовлетворяваща. Само че, има един тънък момент, когато негативните репортажи в новинарските емисии станат диктатори на информационния поток, тогава ако имаш силно изразена социална чувствителност, не можеш да останеш безразличен, не е възможно просто да съобщиш десетина негативни новини и да обявиш край на работния си ден.

Исках да бъда полезна и да направя промяна на тази негативна тенденция. Исках новините да не остават нерешена статистика в информационния поток, а да намеря експерти, професионалисти и сподвижници, с които да откриваме решения и да обърнем тенденцията. Медиите имат огромна сила, а не я използват рационално. И вместо да подпомагат случването на ключови градивни промени, те просто остават огледало на реалността. Гражданското общество има важна роля, неговата сила е в преките действия, в различни форми на обществена активност.

Изключително добър и подробен отговор. Искам да Ви попитам защо искахте да се намесите в управлението на страната? Какво липсва на държавниците у нас?

Държавници в България днес?! Къде са? Държавник е човек, който владее висшия пилотаж на стратегическото лидерство, има ясна визия в каква посока иска да отведе народа и държавата и разполага с кристално ясна представа как би изглеждала тя в дългосрочен план, дори след 50 години. Ние имаме политици, които с дни не могат да изберат председател на Народното събрание, те нямат уважение към обществото, а още по-малко към колегите и дори към себе си.

Родните депутати, министри и президенти, все повече е необходимо да получават уроци по политическо и властово отрезвяване, с твърдостта на характера на българския народ, защото твърдият елемент е неговата най-голяма опора, когато се събуди и разбере, че проблемите изискват категорични професионални, задълбочени и справедливи решения. Все по-голям недостатък на партиите е, че се бюрократизират и сякаш защитават основно личния си интерес, отколкото интереса на членовете и симпатизантите им.

Ролята на политиците е да предлагат и осъществяват качествени промени на живот, съчетани със силна инициатива. Гражданските организации имат ролята да контролират както действията на политиците, така и процесите в държавата, и при определени условия да се превръщат в групи за натиск за решаването на един или друг проблем. Те си поставят колективни, обществени, а не индивидуални, частни цели. Родните ни политици загубват доверието на избирателите, защото не носят моралния си компас, а участниците в гражданските организации основно използват силата на моралния пример и неудовлетвореността от съществуването на определени несправедливости.

Неправителственият сектор функционира като имунна система на системата за сигурност на обществото. Той не се бори за власт, както партиите, а за справедливост. Самите политици трябва да наблюдават добре този сектор, защото от него постъпват първите сигнали за акумулирано социално напрежение. Кандидатирах се за президент, защото смятам, че България има нужда от отговорен държавен глава и с направените от кандидат – президентската ни двойка (Цвета Кирилова и Георги Тутанов), предложения мисля, че можем да допринесем за просперитета на България. В нашите идеи има сериозна конкретика, а не лозунги. Те са свързани с енергийната сигурност и независимост на България, културното и образователно въздигане, и духовен подем на нацията ни.

По-конкретно. Какво бихте направили, ако разполагате с власт?

Бих инициарала началото на обществено обсъждане за структуриране и колективно приемане на нов обществен договор, който да бъде преамбюл към новата българска конституция. От президента на Републиката се очаква да има забележителна роля за балансиране на нормалните отношения, както вътре в обществото, така и за поддържане равновесието на диалога между институциите.

Живеем във времена на упадък на държавността и ожесточена конфронтация между институциите, партиите и обществото. Изправени сме пред мащабни и трудно решими проблеми – енергийна, здравна, икономическа, политическа криза. Ако е достатъчно отговорна и загрижена, президентската институция във всеки момент на възникване на трудности пред държавата, управлението и обществото, би трябвало да има силата, мотивацията и волята да анализира ситуацията с мъдрост, да потърси и предложи решения за справяне с трудностите.

Когато ситуацията в държавата ни изглежда в задънена улица, когато държавният ни глава е абдикирал от основната си роля да потърси всички възможни пътища за сближаване на общественото мнение по редица тревожни въпроси, да намери допирни точки за необходимото и задължително, за нормалното функциониране на държавността, взаимодействие между институциите, и когато в рамките на цял мандат е настройвал негативно обществото към дейността на институциите и е подкопавал основите на трите властови стълба на държавността – законодателна, изпълнителна и съдебна власт, то не би могло да не последва ураган от проблеми.

Отговорният и обективен президент не бива да е конфликтна и конфронтираща се личност, той не е политически лидер, които с право представлява доверието и очакванията на своите избиратели, той затова е държавник, а не партиен функционер.

Кандидатирах се за президент, за да предложа алтернатива на демонстрираното до момента с градивни идеи, които носят добавена стойност в полза на обществото и мога да се ангажирам с разгръщане на максималния потенциал на институцията. Диалогичен човек съм и зная, че решението на всеки проблем се намира във възстановяването на добрата комуникация, справедливото общуване с обществото и привличане на будните хора на своя страна. Добрият пример и модел винаги намират съюзници.

Така че тук мога да кажа, че един държавен проблем не се решава с методичното му подчертаване и засилването му, а с разясняването на сърцевината му и привличане на съмишленици сред хората за неговото преодоляване. С цинизми от типа на „Мутри вън“, делегитимиране на властите, обезличаване ролята на институциите, преднамереното им рушене, деленето на народа на цвят на нацията от откровени доносници на ДС, не би могло да кажем, че имаме изразител на единството на нацията и защитник на демокрацията.

Когато предложиш по-добри и резонни идеи, тогва печелиш доверието на обществото. Една от най-важните функции, които Конституцията отрежда на президента, е т.нар. „комуникационна власт“. Без правилно общуване, президентът обрича институциите, обществото и държавата на трайна конфронтация и отрицание. Нужни са ни политици, които да вдъхновяват нацията, да предлагат идеи, решения, защитава каузи, реализира мащабни инициативи, да се борят за възраждане на ценности и традиции, които бяха умело пренебрегвани от настоящия президент.

Какви ще бъдат последствията за България от войната в Украйна? В кратък и дългосрочен план? Каква е гледната Ви точка по този въпрос?

България не е в особено изгодна позиция, тъй като се намира между големите енергийни лидери в света – САЩ, с доминиращата си роля на енергийна свръхсила и Русия. Членството ни в ЕС и НАТО е гарант за сигурност и оазис на възможности за стабилни партньорски взаимоотношения и перспективи.

Руската инвазия в Украйна буквално принуди ЕС, в това число и България, да преосмисли зависимостта си от “Газпром”, тъй като не е изключение в съюза, който основно доскоро разчиташе на руското гориво. Последиците и сътресенията са за целия Европейски съюз, а именно енергийни и икономически, свързани с доставките и цените на горивата, това от своя страна влияе на пазарите, създава несигурност, но и страхове от разрастване на на конфликта.

На международната сцена сервилната и неясна позиция на България по отношение на подкрепата на Украйна, прави лошо впечатление. Войната мобилизира и солидаризира държавите-членки да ускорят реформите, свързани с развитието на европейския енергиен съюз, както и да потърсят начини да внедряват в икономиката иновации, които да имат положителен ефект върху климата.

Моята цел в президентската кампания бе да насоча вниманието към българска иновативна технология за добив на Браунов газ, която е без аналог в световен план и да фокусирам вниманието на обществото върху нейните ефекти на енергийната сигурност и независимост на България, и възможностите за диверсификация.

Страхотно!!!

Какво Ви прави толкова успешна и харесвана от хората?

Оценката за моята работа идва от хората. Може би това, че работя със страст, уважавам екипната работа, обичам България, искам държавата ни да е далеч по-различна от облика й в момента. Може би, защото съм свободомислеща и имам силно развито чувство за справедливост. Каузите, които разпалено защитавам вече 10 години са в интерес на българските деца и на обществото ни като цяло.

Кой е вашият еталон за човек? Можете ли да посочите с пример? Характер, умения, успехи? 

Бих насочила вниманието си към една изключителна българска личност – Пенчо Семов, който през целия си живот строи болници, старчески домове и сиропиталища.

По време на Втората световна война Семов е влязъл в лични преговори с Уинстън Чърчил – градът да не бъде бомбардиран. Според изследователите на живота на Семов, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията му са за над 200 милиона. За социално-благотворителната си дейност през 1936 г. Пенчо Семов е наречен в централния печат, Българският Рокфелер, а професор Дмитрие Антич от Белградския университет го определя като най-социалния индустриалец на Балканите.

Либра Ви благодари за страхотното интервю!

Автор на интервюто: Невена Димитрова