Лицето на хазарта – болест, мания, лъжи, цикъл, драма, сълзи, разбити семейства, погубени животи. Широки булеварди с тесни усмивки на излизащи от зали деца. Поколения, които разчитат на късмета и милостинята на бездушна машинария.
Разнородни истории за това заболяване датират от дълбока древност. В основата му стои непредолимо желание за залагане, с цел парична печалба. Защо трябва да се обърне внимание на този проблем и каква е ролята на държавата за решението му?
Обичайно нещата започват с т.нар. дяволско приятелство.
Някой ти обяснява колко забавна и приятна е обстановката, показва ти как питиетата са безплатни, а може и да си тръгнеш с някой лев отгоре. Казината, разбира се, разполагат с огромни бази данни, експерти и обучен персонал, който отговаря за мониторинг, биометрия и дори психоанализа на клиентите, чрез която лесно биват прихващани елементи от поведението на потенциален вечен абонат. „Късметът на начинаещия“ спохожда най-често млади, импулсивни, емоционални индивиди, които съдбата е нарочила за щедри дарители на дейността. В този порочен кръг попадат държавата, кредитните институции, лихварите, залите, рекламите и др.
Докъде стигат зависимите?
До самоубийства, бягство от страната, дрога, престъпления, обири и разруха. Хазартът изисква непрекъснато генериране на средства, които да задоволят потребността. Това по своята същност превръща зависимите в комбинативни умели лъжци и манипулатори, които използват всички възможни ресурси и енергия, за да осигурят начин, респективно пари, за задоволяване на желанието. Бавно и устойчиво губят интерес към други занимания, работа, контакти, хора, умения за самоконтрол, превръщайки манията си в приоритет номер едно. Така изчезват близките, приятелите, загиват роднините, потъват в дългова спирала, чиито край не се вижда.
Видео пример в подкрепа на текста. Докъде може да стигне един болен човек, погълнат от хазарт?
